Външен вид и характер

Всяка породиста бенгалска котка има 15-20 % от гените на своите диви предци, поради което котките от тази необикновена порода притежават някои неповторими черти като любов към водата, екзотичния див облик, напомнящ за обитателите на джунглата, и завладяващата пластика на движенията като на големите диви котки.

Мъжките екземпляри са съществено по-големи от женските, тежат към 7- 8 кг, въпреки че има и по-големи. Тялото на бенгалската котка е удължено, здраво и мускулесто. При мъжките то е по-атлетично, а при женските е по-стройно. Издължените задни лапи, които сякаш повдигат тялото, създават голямото сходство на походката на бенгалската котка с тази на истински тигър или леопард.
Главата й е компактна, клинообразна и също изглежда необикновено най-вече поради своеобразното диво разположение на ушите и. Те са малки или със среден размер, леко закръглени на върха.
Очите на бенгалските котки са извънредно изразителни, с изумрудено зелен или златисто жълт цвят. Бенгалските котки имат мощна добре развита долна челюст на хищник.
Опашката на бенгалката трябва да бъде дебела и не много дълга, с черно връхче.
Козината е гъста, къса, гладка и мека като коприна.

Муцунката на бенгалската котка трябва да е оцветена в типичен див стил: ясни тъмни ивици на бузите, буква М или скарабей на челото. Шията е украсена с черна огърлица. Лапите са на петна или с тигрови шарки, опашката е или с редуващите се пръстени, или е на петна нещо, което изглежда много ефектно. 

Разположението на петната и розетките по тялото може да бъде напълно произволно. Нежелани са единствено ярко изразени ивици на тигровата окраска.
Фонът, на който са разположени петната, също е с разнообразни цветове от сивкаво-жълт с бронзов оттенък до червеникаво кестеняв. Важното е той да е констрастен на петната и колкото по-рязък е контрастът, толкова по-добре. Обаче коремът, шията, гърдите и долната страна на опашката трябва да бъдат много по светли.

Като цяло окраската на бенгалската котка е много променлива в зависимост от осветлението това е още едно качество, наследено от нейните диви предци. Често по козината на бенгалката може да се наблюдава така нареченият ефект «glitter»- светлината прелива и блещука така, сякаш козината на котката е посипана с безкрайно много дребни златни прашинки.

Бенгалските котки също са толкова нежни и гальовни, колкото и обикновените домашни котки. Но имат сериозен характер, който в никакъв случай не бива да подценявате. Те са личности!
Бенгалските котки са съобразителни, игриви и дружелюбни, а когато се привържат към някой от семейството, могат да ходят навсякъде след него като кученце, да спят в леглото му, да му помагат в домакинската работа, заедно да гледат телевизия или да се къпят във ваната. Та те обичат водата и с часове могат да следят течаща от чешма струя.

По природа са надарени с великолепно здраве, чистоплътни са, не са претенциозни и обикновено се разбират добре с други животни, като заемат бързо лидерските позиции. Съществува правило, което трябва да помни всеки притежател на бенгалска котка: животните от тази необикновена порода имат нужда от много повече внимание и ласка от човека, отколкото другите обикновени породи домашни котки.
В големите американски и английски развъдници бенгалските котки обикновено се държат във волиери. Но собствениците им се стараят да взимат при себе си малките котета поне за месец, за да могат да обикнат дома на собственика си и топлината на ласката на човешките ръце. Ако това не се направи навреме, по-нататък бенгалско коте може да прояви нежелателни черти на характера, наследени от твърде дивите си предци: прекалена предпазливост, недоверчивост и склонност към уединение.