История на породата

Как започна всичко

Векове наред с възхита гледайки на величественната красота на лъвовете, тигрите и леопардите човек е мечтаел за частица дива природа в дома му. Но за жалост, съществуването под един покрив на див звяр и човек почти винаги е мисия невъзможна. И тази мечта щеше да остане несбъдната, ако не беше извършен смел генетически експеримент в края на ХХ век, който доведе до създаването на бенгалска котка.

Бенгалската порода наистина е уникална: тя  е получена в резултат на целенасочената генетична програма за кръстосване на дива азиатска леопардова котка (Prionailurus (Felis) bengalensis)с домашна. Автор на необичайния проект за създаване на хибридна котка е американския биолог Джейн Мил.

Към средата на 60-те години на миналия век горски вид котки, доближаващи се по размери до домашната котка, (Prionailurus (Felis) bengalensis), обитаващ огромни пространства на Юго-Източна Азия от Далечния Изток, Корея и Китай до Индия, Пакистан и Индонезия, се оказа под заплаха от пълно унищожение поради своята ценна и изключително красива козина.

Бракониерите не щадяха даже женскиье с котенца, продавайки малките на туристи, които с удоволствие ги купуваха, нямайки напредстава колко сложно е да държиш в дома си див звяр.

Как Джейн Мил (тогава още Джейн Съгден) описва своята първа среща с леопардовите котки: «Бях завинаги пленена от красотата на тези животни, но зрелището на обречените на гибел мънички котенца, плачещи в кошниците на търговците с живи сувенири на улиците на Бангкок, ми късаше сърцето». Донасяйки от командировка в Тайван точно такъв «сувенир», младата американка не подозира, че ще стане автор на един от най-смели експерименти в историята на фелинологията.

Получила име Малайзия женската азиатска леопардова котка израства в домашни условия, но остава в същност див звяр, предпазлив и недоверчив, дистанциран в отношенията с хората. За да не скучае във волиера при Малайзия пуснат черен домашен котарак на Съгден. Джейн не си и представяла, че Малайзия не само ще приеме неговите ухажвания, но и през 1963 година ще роди петнисто пълноценно женско коте Кин-Кин.

В статиятя си «Как започна всичко» Джейн Мил пише: «Още влажна след раждането Кин-Кин беше сложена до хималайски котета. От младенчеството си Кин-Кин определено беше друга, отличаваше се от обикновени котета. Тя винаги спеше отделно  от тях и по друг начин се държаше, когато порасна. Тя рядко играеше заедно с другите. Катереше се на дивана, скачаше на тях отгоре, отстъпваше и пак нападаше. Ядеше винаги сама, защитавайки с ръмжене храната си, или се скриваше с парче лакомство, за да го изяде насаме. Тоалетна направи в скрина, за съня си винаги избираше високи места, презираше другите котки, но обичаше мен и винаги беше нежна с мен».

Университетските специалисти, с които се консултира Джейн, не са сигурни, че Кин-Кин ще бъде способна към възпроизводство. Но за всеобщо удивление при кръстосване със своя баща (други претенденти за ролята на жених в този момент просто няма) Кин-Кин ражда две котета: черно женско коте Пантерета с лош характер и чаровно петнисто мъжко коте. Това беше невероятно!

Джейн помисли за потресаваща идея: да се създаде порода домашни котки, външно наподобаващи своите диви роднини!

Може би тогава хората, трогнати от красотата на малките петнисти котета, най-сетне ще разберат, че да носят дрехи от кожа на техните горски братя, е варварство!

И ще престанат да ги убиват?!

Джейн радостно мислела за бъдещите малки леопардчета, с които ще започне работата над нова порода.

За съжаление, петнистото коте се разбива при падане преди тя да разбере, че мъжките котки F2 почти винаги са безплодни.

Вълнуващият експеримент се прекъсва от смъртта на мъжа на Джейн, което коренно промени нейния живот. Малайзия трябваше да настанят в зоопарк, а Кин-Кин и Пантерета почиват от пневмония...

Но на мечтата на Джейн за домашна котка, ласкава и дружелюбна, но напомняща за дива котка, обитаваща джунглите на Азия, съдено бе да се сбъдне.

След 15 години втория мъж на Джейн Боб Мил, алергичен към котки, се съгласява на племенна работа с леопардови котки в задния двор на къщата, «толкова далече, за да не мога нито от един прозорец да видя клетките им нито да усетя миризма на котки».

Започва търсене на производители.

Джейн разбира за сравнителното изследване на имунитета към котешка левкемия на диви азиатски леопардоваи котки и домашни котки от различни породи от специалист по генетика на Калифорнийския университет, който се зарадва, че ще може да настани хибридите F1, получили се при провеждане на изследването. По този начин Джейн набавя няколко хибриди F1 и F2, а също две женски ALC, от които и започва в същност работата над породата.

Джейн поема голяма отговорност:

«Как да осигуря условия на моите нови животни?

Как да подбирам двойки за кръстосване за да получа здраво потомство, годно за създаване на нова порода домашни котки с вид на леопард?

Каква порода ще съответства? Чии гени могат да се използват без да навредят?

Доминираща окраска или рецесивна? Мислех си, че в моята нова линия би било неправилно да се внасят генетически слаби от инбридинг кръвни линии на традиционни породи».

Джейн навсякъде търси подходящи котки. Така, по време на нейно пътуване до Индия през 1982 г. служител на зоопарка в Ню-Делхи я води до малък навес за да покаже едвам виждащо се под корема на голям носорог малко безопашато домашно коте с възхитителни ясни черни петна. Служителят уверява, че котенцето изначално имало опашка, но носорогът случайно я размаза. Котенцето пристига на аерогарата в Лос-Анжелис в кутия с надпис «Речено е да бъдеш домашна котка». Джейн се притеснява че котарачето ще бъде генетично безопашато, но Millwood Tory of Delhi никога не дава котета без опашка.

Тори от Делхи има гъста сияйна златисто-оранжева козина. Неговите потомци днес могат да се похвалят с унаследвания от него знаменит глиттер- златно сияние на козината, нямащо аналог при известните породи котки.

Millwood Tory of Delhi и неговите хибридни съпрузи F1

Години напрегната работа...Поява на единомишленици и последователи...Триумфално шествие на бенгали по изложби...

През 1991 година бенгали са допуснати за участие в шампионат на TICA.

Днес бенгалите са признати от болшинство фелинологически организации.